Отново те търся, моя любов...
Сред хиляди погледи и невинни докосвания.Разтварям въздуха с дъха си, за да усетя пак твоя, някъде там в тишината. Да разтворя тази тишина и да влея живот в устните ти, това искам точно сега, точно в този момент.
Но теб пак те няма, моя любов!
Очевидно глупаво е пак да те питам Защо! Очевидно наивно е да питам за теб хората, те няма да ми кажат истината. Да питам улиците, по които си вървял - отдавна избледнели са старите знаци.
Няма те, дете на светлината! Без теб е толкова тъмно, толкова страшно тук! Търся те ежечасно и ежеминутно в лицата на тези и онези мъже, но срещам само похотливи лица и пориви, без капка надежда това да си ти!
Не се обаждай повече! След капката надежда, която вливаш във вените ми всеки път, аз умирам, защото в по-големи количества тя може да действа и като отрова. Не ми давай повече надежда!
Не ми е нужна студената ти ръка и безучастния ти поглед, или още по-унизително – съжалението ти. За това че те обичам ли, че живея за теб ли, за миговете в които те виждам?! Това ли е смешно? Разбира се, смешно е. Жалко дори, особено за човек, който никога няма да си позволи да изпита тези чувства. Страшно е – да, да обичаш така силно, да си позволяваш миг щастие сред цялата самота на земята. Да, но си заслужава и аз се чувствам жива така.
Все още те търся, моя любов! Да ме заведеш някъде далеч и да ти позволя да ме преоткриеш. Но е толкова тъжно, че ти не желаеш това, нямаш време.
Няма нищо, моя любов! Аз повече няма да те искам, няма да плача в мрака за теб, когато те виждам с нея, няма да ме видиш повече тъжна заради теб. Само любовта ми ще грее отвътре и ще ме прави щастлива, но ти никога няма да усетиш това!
Както и да е! След като не успях да спра да те обичам, а сетне разбрах че не умея и да те мразя, разбрах че няма смисъл да бягам от теб! Ти си тук, в мен и топлиш сърцето ми, или поне този човек когото обичах някога...А него отдавна го няма, може би и никога не го е имало. Но аз го познавам и обичам такъв. Дори това да не си ти, моя любов!
А сега те оставям до следващия път, когато разтуптиш сърцето ми и ме накараш да мисля отново.
До този път и до онова “някога”.
До “завинаги” и до “вечно”.
Докато те има…
ALL THE WAY….
Няма коментари:
Публикуване на коментар