Светлина

Нощта покрива ме с мрачния воал
и аз към пропастта политам.
Подай ми само своята ръка
и нека пак към светлината движим се.

Подай ми устните си - топла плът
от живия ти извор да отпия,
а после нека чака ни трънлив и труден път,
с мен ли си - от тъмнината ще се скрия.

Подай ми своите спасителни ръце,
хвани ме там където вече падам,
където още жива съм и в моето сърце
все още има светлина, която да раздавам.

Спаси ме! От безкрупулния свят,
от лицемерните усмивки и безверието,
бъди мой ангел всяка нощ до сутринта,
влей в моята душа доверието.

Обичаш ли ме? Толкова сама
без теб съм, моя нежност свята,
вземи ме цялата и дай ми своята душа
и нека полетим към светлината.

На Дими