В една безкрайна нощ небето сякаш се отвори,
дочух забравени отдавна имена...
Потрепна в тишината топъл смях на хора,
които бях захвърлила далече в паметта.
И безпричинната тъга с пипалата си обгърна ме,
като пенлив талаз на страховитото море
и върна ми...Ах колко само върна ми...
и колко спомени се вляха в опустялото сърце.
За теб съм мрак злокобен...
Непотребна орис...
Кристална статуя с ледено сърце...
Примамка черна и безкрайна бездна...
Човек без име, тяло и лице...
Напразно се отварят с грохот небесата.
Напразно името ти в святата ми кръв пулсира.
Напразен е смехът ти - ДНЕС не вярвам в чудесата!
... Напразно любовта ми не умира!
Няма коментари:
Публикуване на коментар