Защо не си отидеш изведнъж

Защо не си отидеш изведнъж
от моя беден свят, където досега царува?
А сетне като нежна капка дъжд
да изтечеш от вените ми и с кръвта ми да отплуваш?

Защо не си отидеш изведнъж
без капка милост в теб сърцето да усети,
без капчица вина че ме оставяш,
и да оставиш моят свят на свобода навеки?

Защо не тръгнеш, без покана, изведнъж?
Без натъжени погледи, пиеси или драми?
Без да съжаляваш, или да се оправдаваш?
А просто Утре да те няма!