Една жена

Аз те чакам, но ти не прииждай!
Буреносен е погледът син.
И се врязва мълния в сърцето
и угасвам като ден след буря..
Не, ти не си Един!

Ти си един от всичките,
които в мен живяха;
ти всичките в един си,
който с мен се смя, живя
и миналото ми разказа.
Но любовта си да докаже не посмя,
да бъде себе си
и да приеме мен каквато съм –

Една жена,
която в теб откри след мрака светлината;
която ден след ден се взираше в очите сини;
която умираше без теб в самотата;
която в теб откри тъй свята нежността;
която мрази те до болка
и обича те до сълзи....

Една жена,
която всеки миг за теб живя!