Моето изкуство

Поезия

"Колко ли струва човешкият свят на мечтите?
Въздушни кули - и евтини, и недостижими.
Докосвам ги с върха на пръстите си.. и те рушат се,
градени цял живот,
а само миг - умират!"





02 февруари, 2009

Негова съм (не жали ме)

Разкъсай ми мечтите... мрачни ядове.

На колене ме постави... Душата изтръгни ми.

Твоя отдавна съм, продадох всичко, дяволе!

И не жали ме...

Пръст и гняв над мен хвърли!

И не жали ме...



Продадох всичко що до днес в шепи си държах..

И стисках силно, да не би прахта да разпилея.

Прахта от чужди мигове крадях и спомени изгарях

И днес на глас дори не мога да се смея.



На разпродажба изтъргувах си мечтите - светлите,

Продадох всяка капка обич в душата ми... Недей търси ме,

че негова съм вече - пие той отровната ми плът..

И не жали ме.

Няма ме отдавна.

Не жали ме.

Няма коментари:

Публикуване на коментар