Чакам те

Виждаш ли ме? Аз те чакам.
В здрач прокобен и сред слънчеви лъчи.
Чувстваш ли солените следи по лицето ми?
Аз плача? А ти?
Но не плача, за да върна любовта ти –
Неизменно си отива тя...
Плача за изгубеното време и мечтите,
За измамата и подлата лъжа.

Чувстваш ли? Сега от мен не блика нито порив,
Нито лъч надежда, нито топлина...
Камък съм студен в разкъсана одежда.
И не чувствам нищо! Ще допреш ръцете си до ледена стена.

Няма вече да те карам пак насила
Да целуваш устните ми – сякаш са парче от лед,
Не потрепна от целувката ми твоето тяло,
Не дочух свирепия пулс на сърцето в теб!

Сякаш всичко към мене изстина...
Аз разбирам – всичко, което изстива, горяло е преди.
Погледни – в жарта още стинат следи от нашите сълзи.

Ти за мен беше всичко и всеки,
Моят ангел бе и свята мечта...
Ала чуваш ли? Чувстваш ли?
Всичко що свети, се превръща в зла тъмнина!

Аз не плача? А ти?
В теб не се ли поражда ярост, тъга?
Аз те чакам...Все още и вечно!
Ще съм твоя, дори след смъртта!