Храм мой ( в теб вградих и сърцето си)

Аз нося храм светъл в сърцето -
свят символ на мойта любов.
Той топли, изгаря ме, свети
и тишината разкъсва викът му
тъжен зов.

Със сълзи горчиви строих го,
години въздишки отне ми
да му докажа, че го обичам.
Руших го и пак го изграждах.

Ту светеше той, ту бе мрачен;
стените му бели блестяха,
а сетне изгасваше плахо и
дверите - устни мълчаха.

В душата ми, храм ти божествен,
издялан от мойте ръце,
ту ангелски женствен,
ту сатанински мъжествен,
в теб аз вградих и мойто сърце!