Дъждовно

Навън вали отровен дъжд,
бездънно, нежно син...
С тъга и леки нотки на носталгия
се скрива в поредния цигарен дим...
и ми оставя мириса ти... мускус лек,
сандалово дърво...
и кожата ти бледа призори...
На теб напомня ми дъжда,
на устните ти кървави
и на бездънно нежно сините очи...
Безмислен дъжд..
Едва се стича по прозореца...
Панически скривам лице в малките си длани...
И вече не долавям мирис..
И чувства не познвам...
Защото пак вали...
Защото теб те няма...