Насън

Захвърлих те на прага прашен у дома.
Нужна някога вещ, а всъщност загубена отдавна.
Играчка нетърпимо нужна досега.
В нозете ми като ранена птица падна.

Ръце за тебе нямам... Ни постеля -
да те посрещна сутрин или вечер утеша.
Над нас нахалост бдяха боговете...
Изгуби силата да ме обичаш от страха.

Така егоистично и омразно чужд си ми.
Едва докосвам те.
Сърцето ми роптае срещу тази тишина...

Само в един друг свят...
Насън...
Където властва още красотата на нощта...
Където вековете се пресичат в стрелки,
Показващи безкрая...
И времето брега е на забравена река...

Там дланите ти ме обгръщат с лекота
И носиш ме...
Свирепо нежен, силен... над пъстроцветни светове,
В косите вплиташ ми зора и росни капки
И самодиви златокоси обич в длани ми събират...
За нас...
Те знаят...
И там се вричам в очите ти,
И давя се в сълзите ти изкуствени
И искам да се скрия в теб и да ти бъда сянка...
Да бъда част от теб...
Да ме обичаш.
Да те обичам.
Само в този друг свят.
Насън.