Ти ще дойдеш... Знам. Ще минат много мразовити зими
и на прозореца ми ще блещукат ледени звезди.
В черен воал ще е загърната душата ми
и само спомените топли ще я съживяват призори.
Но ти ще дойдеш... Знам. Ще минат приказни лета горещи.
А сетне птиците ще отлетят на юг.
Листа ще капят, сълзи тежки ще се ронят,
но моята душа ще чака тебе тук.
Ще дойдеш... Знам. Дори и малко късно.
Ще имаш много да разказваш за своите дни.
И рози алени ще никнат над леглото ми.
Но ще е тук душата ми.
Добре дошъл, любими!
С устни каменното ми лице стопли...
Няма коментари:
Публикуване на коментар