Като неканен гост в съня ми ти не идвай -
вратата входна съм залостила с бездушие,
и вярата предишна съм превърнала в убежище
за някой сетен път, когато съм изгубена.
Преди сърцето - храм за тебе само бе отворено.
Безплатен пропуск. Разрушение - достъпно.
И ти на халост оскверняваше грижливо пазените спомени,
последните мечти без жал потъпка.
Като крадец промъкваше се тайно през прозореца
самотен приютяваше се в моя пристан - бряг,
но днес за буря тежка съобщиха метеоролозите,
пристанището ми затворено е пак.
Не идвай пак... С теб или без теб сърцето ми самотно е.
Граден с години, храма днес е само помен от величие.
И вярата предишна съм превърнала в убежище
а споменът за теб - в студено безразличие!
Няма коментари:
Публикуване на коментар