Вечната любов

Ти си моят глас, подобен на хор от ангели,
които ме предвождат...
Прошепват ми познати истини
и към заключени врати ме водят.
И аз от всички свои истини отричам се,
за да ти дам душата си...
И себе си.

Ти си моята песен, тъга и привидно спокойствие,
заключено грижливо с катинара на безвремието.
И аз от всичките си спомени отказвам се,
за да градя останалите, бъдещите..с теб.

Ти целият ми свят си огледален,
душа назаем взета,
стих така проникновен,
и моята единствена утеха,
и всяка клетка, тлееща в мен.

Ти си терзанието ми и мъката горчива,
и кръстопът, от който почва нов живот...
Където и да ида, взорът ми в други те открива
и пак събирам пъзела на вечната любов!