Днес плаках за теб...

Крещяща ми е нуждата от огъня... От мисълта ми стъклен ад лети.
Проклинам смисъла на всяка твоя дума,
когато нежно "обич моя" я наричаш ти.
И мразя се, защото съм си чужда,
защото в тази роля ти ме ненавиждаш...
когато слаба падам върху пода,
когато давя се в сълзи и ледени стенания изтръгва гърлото ми...
Тогава искам никой никога да няма.
Тогава искам да съм глуха, грозна и проклета...
Поне да не боли...
Поне да знам че е от грубост.
А не прехласнат да се вглеждаш в очите ми.
Не огън да разпалваш в слабините си.
За теб не искам повече да съм красива!
От днес не мога повече насън да те прегръщам!
Така боли... Разкъсва се плътта ми
и в песен връща ми... една душа,
която май отдавна е изгубена!

И песен нямам.
Стихът отдавна изморен е.
Отдавна не можех да плача.
Но днес плаках за теб...