Обичах себе си чрез теб

Вървя през погледа ти и отричам мрака.
Отричам твоето спокойствие, внезапно сякаш те обзело.
Отричам днес заключените устни
и в погледа ти празен - отричам днес безверието!

Вървя към теб от толкова години...
А стигна ли до теб, отново бягам... В мрак линея...
Лета безумно млади следвах те, а после тежки зими...
Отричам те, а после зная че без теб не мога да живея.

Сега за равносметка време е. И за поуки.
Избра ни някой - аз и ти - души неуки,
и по-неука аз, защото сляпо те обичах
през своя поглед, през призма нереална.
Не теб обичах! Себе си чрез теб!
Създавах своя образ идеален.

Ти чупи този образ парченце по парченце,
а аз след теб събирах частите и образа ти пак рисувах...
Така намерих СЕБЕ СИ, но ТИ изчезна!
Измислих те... Реално ти не съществуваш.

И затова, когато с теб съм аз не те обичам!
Защото цял живот...
на тебе се преструвах!