Среднощно

Среднощен блясък... Тишина... в косите посребрено бели... Една жена, като войник на пост сред тъмнина реди небрежни спомени като вълни къдели... Побутва с пръсти уморени времето намръщено, прошепва му пак нещо тайнствено и все така тъче... Минути, часове... Неделна сутрин върху ленивата възглавница... и сетне чернокоса в деловия понеделник, докато не дойде пак жарта на лятото... да й опари устните и весело в усмивка да притихне... Златисти слънчеви лъчи косите й да шарят... Среднощен блясък... Суета... в очи смарагдено зелени... С моите се слей, в изюмрудения блясък... Докато обичам те... Среднощен стон. Очакване... и самота.