Недей ме пита

Недей ме пита колко те обичам.
Ще ти разкажат калдъръмените улици
в среднощния мрак мълчалив.
Ще ти разкажат призори кресливите гларуси,
криле разперили в полет непокорно-див.

Недей ме пита искам ли те още.
Попитай вечер теменужените небеса.
Загледай се в залеза, където е останал спомена
за две тела, събрани тихо в една душа.

Недей ме пита ще се върна ли. Къде съм?
Когато приюти съня ти изморените очи
с длан раната притисни на сърцето,
попитай го къде съм,
и ако то мълчи,
тогава ти ще разбереш,
че моето е с тебе,
безмълвно свило се в гърдите ти тупти,
и чака с изгрева да си припомниш
кого обичаш, чакаш, искаш да се върне призори!