Постой така за малко, мълчаливо...
Не говори дори, не ме прегръщай.
Не съм за теб и ти не си за мен, това го знаем.
Но спомените няма смисъл да ми връщаш.
Сега е късно... Рано е дори, когато срещаме зората слети..
В прегръдка мека моята душа стопли...
Върни ми цветовете,
в които цял живот рисувах те,
за малко ме закриляй, за малко ме прегръщай...
За малко ме обичай...
Когато спра да те обичам...можеш да се върнеш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар