И те обичам и те мразя...

И те обичам и те мразя.
И въздух не ми стига да ти кажа,
Колко много искам да те няма.
И колко много искам да си тук.
В обятията ми като кубче лед да се топиш,
В екстаза на пулсиращите страсти да туптиш...
Така желая да те има нощем, но до изгрева само.
Като вечерницата ярка да блестиш
И огледало да ми бъдеш в тъмнината,
В бледите му устни да се потопиш,
От теб живот да пия, да ми бъдеш всичко,
но с изгрева да не пожаля нищо в теб.
Да те разкъсвам от желания греховни,
Но нищо да не давам.
И всъщност всичко да съм дала.
Да те обичам искам.
Да бъдеш огъня на младините ми,
покоя на старостта ми,
оковите на любовта и моят рай,
в който да живея вечно с теб.

...А всъщност ад в душата ми гори,
И непокорна си оставам и не искам да те виждам даже.
Дори насън не искам да те имам,
Така си долен и продажен.

Но ти си друг.
И аз съм друга вече.
Само в екстаза на събраните тела
Дочувам пак гласа на душата ти
И само в този миг и ти познаваш ме.
И искам да те имам.
И да те нямам мога.
Но да те обичам искам.
А всъщност мога само да те мразя.