Докоснах те в неузряла младост
И ти се спря в своя полет.
Задържах те от чиста слабост,
Крилете ти прекърших моя пролет!
Живота си на мен ти посвети,
Но идва пак след теб коварна зима
И аз те пускам да си идеш,
Да полетиш,
Но с тебе нещо свято си замина.
В тебе като в огледало
Се отразявам аз – неизразима,
И често чувствата си потушавам,
Сякаш от теб душата ми е излечима.
Ти – дъх, роден от моята фантазия,
Съвкупност от илюзия и истина.
Ти – с твоя поглед нежен и разтапящ
Като разголваща магия...
Искам те!
Няма коментари:
Публикуване на коментар