Търся те. Бягам от теб и връщам се безвъзвратно.
Търсиш ме. Бягаш от мен.
А любовта ти се връща стократно.
Бягаш. А искаш ме.
Тръпне душата ти цяла
не за нечии, а за моите ласки;
не за нечия страдаш, а за нашта раздяла.
Страдам и аз - в кошмарно забвение
бие сърцето...Не бие. Заспива.
Ала щом види те, щом те усети до себе си близо
то се разпръсва от смут и вълнение,
и с твоето нямо, безмълвно се слива.
Търся те. Искам те. Бягаш от мен.
Бягаш след мен и следи заличаваш.
За да не мога да те догоня,
да те обичам,
да те забравя.
Аз ли сгреших?Ти ли обърка нещата?
Но нали се търсим, разделяме и отричаме?
А защо сме все толкова сами?
Нали все още обичаме?
И защо в нас предсмъртно боли и горчи?
Защо се влива в нас отровата на този свят?
Как искам всички да заспят
и с теб да бъдем толкова сами...
Къде си? Търся те.Не бягам.
Така ми липсваш ти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар