Лабиринт

Затворена в копнежите си
аз съм в труден лабиринт.
Пътека, изход - няма!
Да се поддам на грешките, родени от греха
или без теб съня си да оставя?

Пристъпваш бавно в мрачния кошмар -
студен, разкаян за вина неоправдана,
върху душата ми изсипваш огнена камара
и тя се гърчи - изгорена и предадена.

Затворена съм в твоите обятия...
Не искам ключ за тези леденостудени двери.
На кръст стоя в огнено разпятие.
На болката ми не завиждай -
за теб ще бъде скрита, ненамерена.

Аз искам мир, но бяло знаме не развявай!
То символ е на нещо чисто, свято
а ние с теб отдавна сме на дъното
на едно и също мръсно блато.

И никой път не ще те изведе до мен,
ще бъда скрита някъде от твоя поглед.
Затворена съм в рамките на тъжен ден,
крилете ми пречупени са в дръзкия си полет.

Илюзия си ти!
Видение тъй приказно, но празно
и празна е душата ти -
без изход, само омагьосан кръг.
Напразно вниквах в дълбините й,
НАПРАЗНО за теб обливат ме сълзи и този път!