Просто един път, който се разделя на две...

И ето ни пак.. . На някакъв кръстопът отново с тебе.

Ти не ме виждаш знам. Сянката ми минава през тебе,

Вливам се във вените ти... и тогава ти усещаш... мен,

страстта ми, която кипва в кръвта ти,

шуми в ушите ти... В очите ти изгрява светлина...

Ти виждаш! Да, вече съм тук...

Уморена ще поседна до теб, ще поискам душата ти...

За сетен път...

Дали ще ми я дадеш? Колко ли е трудно това?

Не искам повече истини... Уморих се от бавните ти реакции...

От мълчанието ти... От това, че ме искаш, когато ме няма...

Когато съм изгубена...

Не мога повече да мълча... Искам себе си, не разбираш ли?

Искам душата си да ми върнеш, и то цялата...

Без капка от мръсните ти мисли и дела.

Ще ме върнеш ли?

Към изгрева, където ме остави, затворена в стените на

пясъчния ти замък...

Нали за нас го построи, за любовта ни?

Но тя избяга през отворените ти шепи... и няма да се върне.


И ето ни пак на някакъв кръстопът отново с теб.

Аз все още те пазя в душата ми... Но трябва да тръгвам...

Просто в този живот не е редно да бъдеш мой...

Нито аз твоя...

Просто един път, който се разделя на две...