Обичам те... Сега го осъзнах след толкова години,
през всичките години, в които те обичах
и мислех, че и ти си длъжен.
Не бях разбрала само, че Господ те е пратил
като покорен ангел да ме накара да прогледна
и да разбера, че истинската любов е не тази, която търси,
а тази, която дава...
И тази която извира като чист поток от душата,
а не тази която омърсява, или иска...
Сега разбрах колко простовата е истината за живота.
А тя е сами да се научим да обичаме,
за да разберем себе си.
Да узреем и после да искаме, само след като сме дали.
Не премерено количество. Не ден, година или цели 8,
както моята любов...
Тя е вечна и никога не пита искаш ли и ти да ме обичаш?
Благодаря ти.
Без да искаш ти ми показа верния път.
Надявам се някой ден и ти да го намериш.
Обичам те, и това ми е достатъчно!
Няма коментари:
Публикуване на коментар