В далечната си памет захвърли ме
като ненужна вече и омръзнала играчка;
на пътя леден остави ме, за топлина да моля
като бедната кибритопродавачка.
За тебе знак отдавна избледнял съм,
отдавна всичките ми пътища измина,
на колко кръстопъти времето въртя те
и минаха по пътищата ми мнозина.
Но аз те пазех на плътта ми с отпечатък на беглец,
който все бягаше от мен, но все се връщаше,
дамгосан от ръката ми с позорен знак "Подлец",
все нараняваше ме, но до края на нощта оставаше.
В далечен кът от спомените твои остави ме,
дори и спомените наши можеш да изтриеш,
да криеш себе си, да бягаш, да лъжеш - можеш,
но не и любовта ми свята да убиеш!
Няма коментари:
Публикуване на коментар