Мога и сама

Хиляди слънца огряват малката ти стая.

Пролетни птици прелитат с пойните си гласове.

А при мен пролетта не пристигна, любими.

Гледа ме само дъждовното, мрачно небе.

Даже април не е благосклонен

да дари сърцето ми с къс топлина...

В твоя живот ново слънце пристигна,

а в моя след теб цари самота.

След силно тръшната ти врата

Не останах на прага да моля,

Тръгнах си със залеза, твоя пръв и моя последен.

Ти ще дочакаш навярно изгрева утре.

А моят свят от утре ще е крепост ледена,

Затворена за всички, без ключове,

Които после някой ще захвърли у дома.

За теб е непристъпна кула вече любовта ми.

Отивам си. Всички знаят, че мога и сама.