За приятелството

Толкова тъжен, изгубен и сам
пак уморен до теб днес се спирам,
пак да търся част от изгубен живот,
пак да градя нещо, което да не умира.

Сякаш загубих посоката - уж толкова вярна,
а с толкова много погрешни стрелки;
Всеки от нас губи се постоянно,
после пак тръгва смело по улици нови,
скрил в свойте пазви стари мечти.

Тези толкова крехки надежди
колко години крепяха душите ни?
Колко пъти тези стари одежди
кърпихме със сълзи на очите ни?

Всеки от нас все още е тук,
но приятели, чуйте, тук отдавна ни няма,
само спомени - смешни и страшни напук,
шепнат, че всяка комедия всъщност странна е драма.

Всеки от нас оставил е тук
нещо от себе си - спомен, надежда, любов..
Всеки нещо търсил е, чакал, копнял е..
Всеки за своя път бил е готов.

Толкова тъжен, изгубен и сам
пак уморен до теб днес се спирам.
Да ми покажеш посоката можеш ли?
Тихо...Знам.
Всеки уж нещо гради нерушимо,
което все пак....
накрая.....умира.