Не искай последния ключ за душата ми;
Не искай сърцето ми като в плен
доживотно да бъде с тебе обвързано,
нека има малко пощада за мен!
Не тръгвай по старите улици,
по стари и забравени вече места;
ще срещнеш там само вятърни мелници,
отдавна сринати в прахта.
Ще сетиш там... може би някой скъп спомен,
ще видиш в сянката си моето лице,
но вече ще е Безнадеждно Късно
да искаш прошка от залключено сърце.
Тръгни си! Безнадеждно Късно е
да търсиш смисъла на нашите дни,
изтляха те отдавна като пясък през пръстите
и днес е късно даже да боли!
Тръгни си! Ще ти пратя Самотата ми
да бди над тебе като верен страж...
И утре като се събудиш с изгрева
от нищо вече няма да изпитваш страх.
Защото Самотата ще те е дарила със сила,
макар от нея може и да загорчи...
Недей се връща, обич моя!
За всичко Безнадеждно Късно е, дори и да боли!
Няма коментари:
Публикуване на коментар