Какъв е смисълът на този свят,
ако няма защо да се боря
и увяхвам подобно на есенен цвят
в раздвоение с моята воля?
Какъв е смисълът да си свободен,
Ако тази волност е една окова
И в тръпчивата, ненужна радост
Прозирам пак безмислена отрова?
Какъв е смисълът да се събуждаш,
Когато няма вечност на земята
И някой ден в огледалото поглеждаш чужда,
В своя образ сянка слята?
Какъв е смисълът да се осъжда,
Щом всички носим първороден грях,
И ничия вина не ни е чужда,
И няма угризения, които да не будят страх.
Какъв е смисълът да си поет,
Когато никой твоите думи не разбира,
Във всеки стон, във всеки тъжен ред
Един безмислен зов сърцето му раздира?
Един безмислен свят създал е той,
Където сам е Бог и мъченик...
Какъв е смисълът да си богат на думи,
Когато думи нямаш, само сетен вик?
Няма коментари:
Публикуване на коментар