Пиша ти с ръката на бездушието.
С погледа на отровата.
Тежък поглед.
Безучастен и ням.
Той се взира в теб - там на стената...
Все тъй незаличим и неизлечим спомен.
Там дето спират кошмарите,
свещта затрептява
и реалността е по-красива от съня,
по-невинна от мечтата,
по-истинска от виденията..
Там ти царуваш - в другото ми "аз",
в нямата същност на душата ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар