Бележка надежда

Така невинно се любуваш на тялото ми със сатенен блясък.
И върху него отпечатъците твои топлят ме до сутринта.
Обичаш с косите ми като коприна тежка да играеш
И тялото ми да обвиваш със смеха на вечерта.
И тази сутрин с устни медени събуди ме,
С очи погали ме - като две слънчеви лъчи
И по възглавницата моя разпиля дъха си -
Дъх на надежда, на шепи, пълни с мечти.
И тази сутрин събудих се пречистена и нежна,
Като роса покриха ме на утрото уханно първите сълзи...
Но тръгваш ти, оставил на леглото ми бележка надежда,
Оставил ми смеха си и душата си..
Не те задържам - имам всичко твое тук.
А ти - с утрото върви!

2007г.