Самотата

Спасението е в самотата,
в прегръдките студени на дъжда,
в писъка на птиците, когато
замръзнали политат в тишина.

От ласките й груби, непохватни
заспивам и събуждам се, горя,
а щом прошепна трескаво аз твоето име
отново е спасението тя.

Тя ме връхлита неочаквано в съня ми
и образа ти със студени пръсти тя рисува,
а сетне като крехък восък тялото ти вае...
и аз... чрез самотата те сънувам.

Не бягай! Нека в съня поне те имам..
Стопли ми в прегръдката си мъжка.
Ти знаеш как сега, без теб, без име
аз лутам се в реалността ми тъжна.

Разкъсай нишките на самотата!
Разкъсай дрехите, които пречат ни да се докоснем!
Разкъсай връзката ни свята,
чистата любов в душата!
Разкъсай всичко в мен!
Не съм ти нужна...