Нашето първо лято

Седни до мене... както някога,
през онези далечни златисти лета.
На пейката стара, с ореха над главите ни...
Кажи, как така отлетя младостта?

Не чуваш ли - песента на щурците
как пеят радостно за нас в нощта,
припомнят ми как с тебе в тревите
все се прегръщахме с ожулени колена.

Какво нехайно лято беше! Сред звездите тичахме,
подгонени на утрото от нежните криле
и сред дъбрави тъмни цяла нощ се скитахме,
прегърнати и мокри в дъжда.

Седни до мен... Да ти припомня искам
за плахото докосване на моята ръка,
за първата невинна и неопитна целувка,
за първите момчешки любовни слова.

Да ти припомня искам само... за мечтите ни,
така велики и политащи в далечни небеса,
за първите ни плахи опити безстрашно да надникнем
в страниците на велика книга - любовта.

Сега... така сме уморени и забързани
и даже чужди някак, странно непознати...
Аз още пазя спомените с теб в сърцето си,
с тях дните бяха някак по-богати
и мислите ми по-добри и по-човечни...

и някак... досега пред себе си отричах...
Но слушай, моя песен неизпята!
В живота няма друго лято!
И няма друг така да мога да обичам!