Просякинята

Свежи устни.Топла плът.
Покварена и дяволски младежка.
Тя чака някого на този кръстопът.
Жена, облечена в бяло-в ангелска одежда,
ала в гърди заплела чувства грешни.

Тя просякиня е, но милост не раздава.
За чувствата на другите е чужда.
Но цял живот не пожела ни слава,нито обич-нищо..
Само на някого да бъде нужна.

И тази нужда тласна я по пътя на мечтите,
по пътища, осеяни с илюзии, миражи
с знаци избледнели и небрежни,
по думи, редове, пасажи...

Едва ли някой я е забелязал...
Скръбта й надделя над младостта.
И носи в дрипавите си одежди не хляб,
а скъсани надежди,
и в плътта си грешна
скрита чиста любовта.