Изповед

Чувствата си мога да изливам -
тласъци и пориви от вечността.
Мога смъртно да обичам и да вливам
топли пламъци в нечия душа.

Не можах да се науча аз да мразя,
с жажда за възмездие да отмъщавам.
Не можах да се науча с думи да изказвам
истината вечна.
Не успях да се науча да не прощавам.

Може би съм слаба, затова.
Ала в слабостта човешка крие се извечна сила.
За да се научиш да прощаваш чуждите дела,
трябва и на себе си да си простил.

И за да остане някой все нетленен в паметта
трябва да си го разбирал повече, отколкото обичал
и за да събужда жажда някой в плътта,
трябва да си го желал повече, отколкото разбирал.

Мъдрост или слабост в душата стене
всеки миг в живота ми студен?
За да е живота поносим, илюзията
е надежда сляпа в моя ден.

Мога все безгласно да отричам,
че забравих, че простих, разбрах,
ала вътре в мен настъпи крах,
щом отиде си една любов и аз дочух:
„Не ще така обичам!"