Влюбена жена

Аз няма да те карам да си спомняш
Усмивката ми лъчезарна в нощта,
Която ти с презрение убиваше -
Усмивката на влюбена жена.
Обичам те и още тихо страдам,
Очите ми са пълни с тъга,
Една сълза на устните ми спряла,
Ще ти разкаже за жестоката съдба.
Аз няма днес да ти припомням дните
И нощите, изпълнени със страст.
Отивай си! Защо - недей ме пита,
Макар от самотата да изпитвам страх.
Отивай си! Не мога да погледна очите ти -
Сякаш къс от синьото небе...
Не се завръщай! Ще боли и пак ще страдам,
Макар с усмивка на лице.
Обичам те все още, кой ли заблуждавам?
Но ти отивай си! Върви!
Макар да искам с мен да бъдеш само миг единствен,
Върви си! Защото знам - след този миг жестоко ще боли!

1999г.