Душата ми

Душата ми е съдница безстрашна,

Обвита в пепелта на черно-бели дни..

След сетните ти стъпки даже и димът угасна..

И заличи картината с умела четка,

Призори..

Със сетен вик като на войн ранен,

Предчувстващ края,

Към тебе пропълзях като невидима тъга

Със ризницата си покрих те...

И в безкрая..

С душата ми политнахме в пропастта.