Няма те...Бягам като странник от самотата.
Търся те в призрачното минало на душата си.
Търся СЕБЕ СИ в ТЕБ и в теб живея аз.
Ти си буреносната мълния в здрача,
Която се врязва в мен като огнен меч.
Ние сме свързани. Стенещи. Плачещи.
Ние сме слънце, пустош, вода.
Като факел в очите ми – изгрей!
Като светлина в тъмнината на дните ми –
Бъди просветлението на душата ми не зряща!
Бъди любовта!
Като сън във виденията ми – яви се!
Истински пред мен, спомен от един отминал свят,
Рана незатворена и бликнала кръв от сърцевината ми.
Ти си кръвта, в която аз се родих!
Ти си...душата ми!
Няма коментари:
Публикуване на коментар